Келвин (K)
Definition: Келвин (символ: K) е основната SI единица за термодинамична температура. Той има същата големина на градуса като Целзий, но започва от абсолютната нула — теоретично най-ниската възможна температура: 0 K (еквивалентно на -273,15 °C).
History/origin: Кръстен е на британския физик Уилям Томсън, 1-ви барон Келвин, който предлага абсолютната температурна скала през 1848 г. За разлика от Целзий и Фаренхайт, Келвин няма отрицателни стойности, което го прави естествена скала за термодинамични изчисления.
Current use: Келвин се използва предимно в науката и инженерството, особено във физиката, химията, астрофизиката и криогениката. Той е стандарт за изразяване на температури в научната литература. Стайната температура е приблизително 293–295 K.
Фаренхайт (°F)
Definition: Фаренхайт (символ: °F) е температурна скала, в която точката на замръзване на водата е 32 °F, а точката на кипене — 212 °F при стандартно атмосферно налягане, като диапазонът е 180 градуса спрямо 100 градуса при Целзий.
History/origin: Разработена е от германския физик Даниел Габриел Фаренхайт през 1724 г. Той базира скалата си на три отправни точки: точката на замръзване на солен разтвор (0 °F), точката на замръзване на водата (32 °F) и температурата на човешкото тяло (около 96 °F в първоначалната му скала).
Current use: Фаренхайт остава официалната температурна скала в САЩ за времето, готвенето и ежедневната употреба. Използва се и в някои карибски държави. Повечето други страни преминават към Целзий по време на метрификацията през XX век.
